Чувствата ми с твоите се сляха
в нощта сред хиляди звезди, преди сто лета
и някак си еднакво прозвучаха,
уплашиха ме, разумна допреди това.
А ти стоеше там, в далечината,
но все пак чувах твоето сърце,
покани ме на танц вълшебен в тишината
и нимфите запечатаха това мигновение.
И танцът ме унесе там, където
слънцето галеше нежната вода,
а вятърът целуна усните, проклето,
не ми остави право на това. ...