16.05.2012 г., 15:57

Преди сто лета

1.5K 0 0

Чувствата ми с твоите се сляха

в нощта сред хиляди звезди, преди сто лета

и някак си еднакво прозвучаха,

уплашиха ме, разумна допреди това.

 

А ти стоеше там, в далечината,

но все пак чувах твоето сърце,

покани ме на танц вълшебен в тишината

и нимфите запечатаха това мигновение.

 

И танцът ме унесе там, където

слънцето галеше нежната вода,

а вятърът целуна усните, проклето,

не ми остави право на това.

 

Сега при мен си пленителен, различен,

виждам те отново в друг живот,

как да ти подскажа, че си ми тъй личен,

да не се изгубиш в отражения от студ.

 

Нима тъй трудно е, гледаш ме объркан,

предишното вълшебство да се възроди,

"аз и ти" го няма в този свят пропукан,

за безразлична ме приемаш, как боли.

 

Но свързани сме с тебе с възела вековен,

нимфите ни помнят онзи танц, нали,

силно ме прегръщаше, от вдъхновение изгубен,

едно цяло бяхме и вятърът не успя да ни раздели.

 

Отивай си, ще чакам още сто години,

когато, спомнил всичко, ще се завърнеш ти,

сега фалш и безразличие дели ни,

скоро, знам, сърцето ти с моето силно ще тупти.

(07.02.2011)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сирарпи Мирзоян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...