Продължавам да играя
всички тези сладки роли
в това горчиво порастване.
Провирам се между
"арогантна" и "чувствена"
в една не-дотам-умела игра
на впечатления.
Забравям причините си
и се боря със зверовете
(моите мечти),
без да мога да се запиша
в графа победител.
Ти си моят разкъсан дневник,
чийто парченца така и не подредих,
чийто страници така и не залепих.
Дори не си избрах да бъда
грубата или ранимата,
отвявам се (попътно) с теб,
от днес, а не от утре.
И се усещам,
че презрявам в самотата,
на свят, в който бъдещето
няма да е нищо интересно.
Не си мисли,
че можеш да си нужда,
не се научих да категоризирам
своите инстинкти.
Не ме ли помниш?
(Може би) аз първа те забравих
и чак тогава осъзнах,
че спомените са ми важни.
Актриса съм в своите случайности,
но главният герой все пак си ти.
Пиесата ми свърши.
(Т - Р - А - Г - И - К - О - М - И - Ч - Н - О)
© Станислава Димитрова Todos los derechos reservados