11 нояб. 2009 г., 08:27

Предимно трагично

950 0 0

Продължавам да играя

всички тези сладки роли

в това горчиво порастване.

 

Провирам се между

"арогантна" и "чувствена"

в една не-дотам-умела игра

на впечатления.

 

Забравям причините си

и се боря със зверовете

(моите мечти),

без да мога да се запиша

в графа победител.

 

Ти си моят разкъсан дневник,

чийто парченца така и не подредих,

чийто страници така и не залепих.

 

Дори не си избрах да бъда

грубата или ранимата,

отвявам се (попътно) с теб,

от днес, а не от утре.

 

И се усещам,

че презрявам в самотата,

на свят,  в който бъдещето

няма да е нищо интересно.

 

Не си мисли,

че можеш да си нужда,

не се научих да категоризирам

своите инстинкти.

 

Не ме ли помниш?

(Може би) аз първа те забравих

и чак тогава осъзнах,

че спомените са ми важни.

 

Актриса съм в своите случайности,

но главният герой все пак си ти.

Пиесата ми свърши.

 

(Т - Р - А - Г - И - К - О - М - И - Ч - Н - О)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...