Продължавам да играя

всички тези сладки роли

в това горчиво порастване.

Провирам се между

"арогантна" и "чувствена"

в една не-дотам-умела игра

на впечатления.

Забравям причините си

и се боря със зверовете

(моите мечти),

без да мога да се запиша

в графа победител.

Ти си моят разкъсан дневник,

чийто парченца така и не подредих,

чийто страници така и не залепих.

Дори не си избрах да бъда

грубата или ранимата,

отвявам се (попътно) с теб,

от днес, а не от утре.

И се усещам,

че презрявам в самотата,

на свят,  в който бъдещето

няма да е нищо интересно.

Не си мисли,

че можеш да си нужда,

не се научих да категоризирам

своите инстинкти.

Не ме ли помниш?

(Може би) аз първа те забравих

и чак тогава осъзнах,

че спомените са ми важни.

Актриса съм в своите случайности,

но главният герой все пак си ти.

Пиесата ми свърши.

(Т - Р - А - Г - И - К - О - М - И - Ч - Н - О)