Предимство
Някъде там из гората,
казват, пристигнала есен.
Жълти, танцуват листата –
танц – като звън, като песен.
Сбират се тъжните птици,
кацат по букове, кестени,
после редят се по жици.
Нека не бъдат отнесени
нито от вятъра, плашещ
с клони да влезе в двубой,
нито от облака, плачещ –
мокрещи капки безброй.
Тяхното птиче единство
ражда у мене мечти.
Аз имам детско предимство,
с него сърцето лети.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Bo Boteva Todos los derechos reservados
