26 окт. 2024 г., 11:41

Предимство

729 3 10

Някъде там из гората, 
казват, пристигнала есен. 
Жълти, танцуват листата –
танц – като звън, като песен.

 

Сбират се тъжните птици, 
кацат по букове, кестени, 
после редят се по жици. 
Нека не бъдат отнесени

 

нито от вятъра, плашещ
с клони да влезе в двубой, 
нито от облака, плачещ – 
мокрещи капки безброй. 

 

Тяхното птиче единство
ражда у мене мечти. 
Аз имам детско предимство, 
с него сърцето лети. 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

9 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...