26 окт. 2024 г., 11:41

Предимство

723 3 10

Някъде там из гората, 
казват, пристигнала есен. 
Жълти, танцуват листата –
танц – като звън, като песен.

 

Сбират се тъжните птици, 
кацат по букове, кестени, 
после редят се по жици. 
Нека не бъдат отнесени

 

нито от вятъра, плашещ
с клони да влезе в двубой, 
нито от облака, плачещ – 
мокрещи капки безброй. 

 

Тяхното птиче единство
ражда у мене мечти. 
Аз имам детско предимство, 
с него сърцето лети. 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

9 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...