Предимство

Някъде там из гората, 
казват, пристигнала есен. 
Жълти, танцуват листата –
танц – като звън, като песен.

Сбират се тъжните птици, 
кацат по букове, кестени, 
после редят се по жици. 
Нека не бъдат отнесени

нито от вятъра, плашещ
с клони да влезе в двубой, 
нито от облака, плачещ – 
мокрещи капки безброй. 

Тяхното птиче единство
ражда у мене мечти. 
Аз имам детско предимство, 
с него сърцето лети.