6 may 2007, 11:40

ПРЕДИЗБОРНО 

  Poesía
736 0 5
Български надежди празни
пак лекуват ни с лъжи.
Политиците си мразим,
а на избори търчим.
Своят глас като монети
в касичките-урни пак
пускаме, за да просветне
и в портфелният ни мрак.
После псуваме на воля,
кой от кой е по-бунак,
а за хляба си се молим
в църквите на Бога чак.
Сякаш Той ни е виновен,
че министри ни крадат.
Липсва онзи най-достоен
идеал за депутат.
И какво от туй, че нови
избори ни предстоят?
Ние всички сме готови
за мизерия и глад!

Въпреки това ние трябва да гласуваме. Това единствено наше право никой не може да ни отнеме!

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стиха си е стих и хубав!Но заслужава ли си да гласуваме?Оичам Родината си, но мразя държавата си.Тя ми иземва всичкото светло начало и ме кара да бъда "наведена"и не моя си!!!НЯМА ДА ГЛАСУВАМ!!!
  • Още в края на миналия век, американските специалисти по обществени отношения са забелязали интересен факт! По интелект избраните президенти не се отличават от своите избиратели! А обикновено изборите се печелят (това важи за всички страни !) от хората, чиито послания се свеждат до едно: "Хора, изберете мен, защото само аз ви обещавам онова, което никой на света не може да изпълни! "
  • Силни думи!
    Силен призив!
    Поздрави, Вальо!
  • Истина е.Поздрав!
  • Дай Боже късмет за народа ни!
    Амин!
    Харесах, Вальо!
Propuestas
: ??:??