May 6, 2007, 11:40 AM

ПРЕДИЗБОРНО

  Poetry
879 0 5
Български надежди празни
пак лекуват ни с лъжи.
Политиците си мразим,
а на избори търчим.
Своят глас като монети
в касичките-урни пак
пускаме, за да просветне
и в портфелният ни мрак.
После псуваме на воля,
кой от кой е по-бунак,
а за хляба си се молим
в църквите на Бога чак.
Сякаш Той ни е виновен,
че министри ни крадат.
Липсва онзи най-достоен
идеал за депутат.
И какво от туй, че нови
избори ни предстоят?
Ние всички сме готови
за мизерия и глад!

Въпреки това ние трябва да гласуваме. Това единствено наше право никой не може да ни отнеме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стиха си е стих и хубав!Но заслужава ли си да гласуваме?Оичам Родината си, но мразя държавата си.Тя ми иземва всичкото светло начало и ме кара да бъда "наведена"и не моя си!!!НЯМА ДА ГЛАСУВАМ!!!
  • Още в края на миналия век, американските специалисти по обществени отношения са забелязали интересен факт! По интелект избраните президенти не се отличават от своите избиратели! А обикновено изборите се печелят (това важи за всички страни !) от хората, чиито послания се свеждат до едно: "Хора, изберете мен, защото само аз ви обещавам онова, което никой на света не може да изпълни! "
  • Силни думи!
    Силен призив!
    Поздрави, Вальо!
  • Истина е.Поздрав!
  • Дай Боже късмет за народа ни!
    Амин!
    Харесах, Вальо!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...