ПРЕДИЗБОРНО
пак лекуват ни с лъжи.
Политиците си мразим,
а на избори търчим.
Своят глас като монети
в касичките-урни пак
пускаме, за да просветне
и в портфелният ни мрак.
После псуваме на воля,
кой от кой е по-бунак,
а за хляба си се молим
в църквите на Бога чак.
Сякаш Той ни е виновен,
че министри ни крадат.
Липсва онзи най-достоен
идеал за депутат.
И какво от туй, че нови
избори ни предстоят?
Ние всички сме готови
за мизерия и глад!
Въпреки това ние трябва да гласуваме. Това единствено наше право никой не може да ни отнеме!
© Валентин Йорданов All rights reserved.