ПРЕДИЗБОРНО
пак лекуват ни с лъжи.
Политиците си мразим,
а на избори търчим.
Своят глас като монети
в касичките-урни пак
пускаме, за да просветне
и в портфелният ни мрак.
После псуваме на воля,
кой от кой е по-бунак,
а за хляба си се молим
в църквите на Бога чак.
Сякаш Той ни е виновен,
че министри ни крадат.
Липсва онзи най-достоен
идеал за депутат.
И какво от туй, че нови
избори ни предстоят?
Ние всички сме готови
за мизерия и глад!
Въпреки това ние трябва да гласуваме. Това единствено наше право никой не може да ни отнеме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени