6.05.2007 г., 11:40

ПРЕДИЗБОРНО

878 0 5
Български надежди празни
пак лекуват ни с лъжи.
Политиците си мразим,
а на избори търчим.
Своят глас като монети
в касичките-урни пак
пускаме, за да просветне
и в портфелният ни мрак.
После псуваме на воля,
кой от кой е по-бунак,
а за хляба си се молим
в църквите на Бога чак.
Сякаш Той ни е виновен,
че министри ни крадат.
Липсва онзи най-достоен
идеал за депутат.
И какво от туй, че нови
избори ни предстоят?
Ние всички сме готови
за мизерия и глад!

Въпреки това ние трябва да гласуваме. Това единствено наше право никой не може да ни отнеме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стиха си е стих и хубав!Но заслужава ли си да гласуваме?Оичам Родината си, но мразя държавата си.Тя ми иземва всичкото светло начало и ме кара да бъда "наведена"и не моя си!!!НЯМА ДА ГЛАСУВАМ!!!
  • Още в края на миналия век, американските специалисти по обществени отношения са забелязали интересен факт! По интелект избраните президенти не се отличават от своите избиратели! А обикновено изборите се печелят (това важи за всички страни !) от хората, чиито послания се свеждат до едно: "Хора, изберете мен, защото само аз ви обещавам онова, което никой на света не може да изпълни! "
  • Силни думи!
    Силен призив!
    Поздрави, Вальо!
  • Истина е.Поздрав!
  • Дай Боже късмет за народа ни!
    Амин!
    Харесах, Вальо!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...