Предизвестена среща
На П.
Дали ще се познаем пак случайно,
по поглед, жест и мимика, уста...
За съжаление не ползвам аз трамваи,
а сигурно... и ти се возиш с кола.
Светът е малък - хората са казали,
все някога ще срещнем пак очи.
Дали ще има думи неизказани?
Дали ще бликнат чувства? Ще боли.
Какво ще преоткрием в себе си -
как времето играло си е с нас -
днес грозни патета, а утре - лебеди,
притиснал ни здраво животът в анфас.
Дълбал животът нашите чувства,
рисувал бръчки в нашите лица,
не да обичаш силно е изкуство,
а да заровиш безразсъдно любовта.
Бе толкова отдавна, смътен спомен
за твоите целувки, очите и морето.
Светът е като океан, вълна огромна,
дали ще те позная по лицето?
Толкова нежна ще бъде нощта,
търси ме, поискай ме и бъди готов!
Дали ще се срещнем накрая? Кога?!
Моя синеока, моя нежна любов.
04.01.2008 merigold
© Мери Todos los derechos reservados