4 ene 2008, 10:01

Предизвестена среща

  Poesía » Otra
941 0 17
 

Предизвестена среща

На П.

 

Дали ще се познаем пак случайно,

по поглед, жест и мимика, уста...

За съжаление не ползвам аз трамваи,

а сигурно... и ти се возиш с кола.

 

Светът е малък - хората са казали,

все някога ще срещнем пак очи.

Дали ще има думи неизказани?

Дали ще бликнат чувства? Ще  боли.

 

Какво ще преоткрием в себе си -

как времето играло си е с нас -

днес  грозни патета, а утре - лебеди,

притиснал ни здраво животът в анфас.

 

Дълбал животът нашите чувства,

рисувал бръчки в нашите лица,

не да обичаш силно е изкуство,

а да заровиш безразсъдно любовта.

 

Бе толкова отдавна, смътен спомен

за твоите целувки, очите и морето.

Светът е като океан, вълна огромна,

дали ще те позная по лицето?

 

Толкова нежна ще бъде нощта,

търси ме, поискай ме и бъди  готов!

Дали ще се срещнем накрая? Кога?!

Моя синеока, моя нежна любов.

 

04.01.2008 merigold

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Злати, вече отново публикувам тук снимки, само ела и ги виж
  • Отдавна не си писала, Мери!
    Имаш и хубави снимки, кога ще видят образ в "Откровения"!?
  • Е, и аз това питам къде е написаното, за да го прочета, rimpo !?
  • Ако е писано,Мери....ако е писано!!!Поздрави от мен
  • Благодаря ти, Рико, все така и ти да ни радваш през новата година с твоите хубави снимки!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...