4.01.2008 г., 10:01

Предизвестена среща

939 0 17
 

Предизвестена среща

На П.

 

Дали ще се познаем пак случайно,

по поглед, жест и мимика, уста...

За съжаление не ползвам аз трамваи,

а сигурно... и ти се возиш с кола.

 

Светът е малък - хората са казали,

все някога ще срещнем пак очи.

Дали ще има думи неизказани?

Дали ще бликнат чувства? Ще  боли.

 

Какво ще преоткрием в себе си -

как времето играло си е с нас -

днес  грозни патета, а утре - лебеди,

притиснал ни здраво животът в анфас.

 

Дълбал животът нашите чувства,

рисувал бръчки в нашите лица,

не да обичаш силно е изкуство,

а да заровиш безразсъдно любовта.

 

Бе толкова отдавна, смътен спомен

за твоите целувки, очите и морето.

Светът е като океан, вълна огромна,

дали ще те позная по лицето?

 

Толкова нежна ще бъде нощта,

търси ме, поискай ме и бъди  готов!

Дали ще се срещнем накрая? Кога?!

Моя синеока, моя нежна любов.

 

04.01.2008 merigold

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Злати, вече отново публикувам тук снимки, само ела и ги виж
  • Отдавна не си писала, Мери!
    Имаш и хубави снимки, кога ще видят образ в "Откровения"!?
  • Е, и аз това питам къде е написаното, за да го прочета, rimpo !?
  • Ако е писано,Мери....ако е писано!!!Поздрави от мен
  • Благодаря ти, Рико, все така и ти да ни радваш през новата година с твоите хубави снимки!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...