Предизвикано

Poesía

641 0 6

Ценя опакото на нещата -

с възлите на потрепващи ръце,

с мислите грапави зад челото

на уж спокойното, ведро лице,

с дълбоките кладенци истина,

способни жаждата да утолят,

да разпукат семената добри,

скоро пустиня да преобразят.

Мразя финото лицемерие,

лисичата рижа загриженост

за оголялото, гладно дете,

изкривената квазинабожност,

плача за него, когато умре,

без грам мисъл какво да се стори,

за да бъде и живее добре.

Ценя опакото на нещата,

хлебородните и честни ръце…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

limeruna (Йоана)

Поздрави...

2015-09-20T15:52:46+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Ценя опакото на нещата -

с възлите на потрепващи ръце,"

И само с опако се получава
щом някой има хъс или желание.
Но плетката на цялата държава
разплита се до нулата спонтанно.
И после пак от нулата започват
държавните жени или мъже.
Оплитат се забързано, неточно
загрижени единствено за себе си.

И аз харесах!

2015-09-20T10:38:10+03:00
fredito (Фреди)

Харесва ми

2015-09-20T08:23:19+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Поздравявам те, Роси и съм Евелина.
Лека вечер ти пожелавам!

2015-09-20T00:23:21+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Изключителна изразителност...!!!
"Мразя финото лицемерие,
лисичата рижа загриженост
за оголялото, гладно дете,..."

2015-09-19T22:31:41+03:00