Предизвикано
Ценя опакото на нещата -
с възлите на потрепващи ръце,
с мислите грапави зад челото
на уж спокойното, ведро лице,
с дълбоките кладенци истина,
способни жаждата да утолят,
да разпукат семената добри,
скоро пустиня да преобразят.
Мразя финото лицемерие,
лисичата рижа загриженост
за оголялото, гладно дете,
изкривената квазинабожност,
плача за него, когато умре,
без грам мисъл какво да се стори,
за да бъде и живее добре.
Ценя опакото на нещата,
хлебородните и честни ръце…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
