Предколедно

19 dic 2017, 2:43

Poesía

385 0 1

Всеки човешки живот

има своя предел.

След всяко падение следва възход –

това е моделът.

От люлка до гроб,

на вододела на дните

се гледат безпомощно „вчера“ и „днес“.

А може би някак тревожно...

Правиш изложба на своите мисли и чувства.

Иначе ставаш „изкуствен“.

Бездушно мълчим пред лицето на близката смърт.

Последната никой не връща,

подготвя пътуване.

Черната жътва спестява ни земната скръб.

Събрана в предколеден стих.

Ей така, за из път.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

nadia.nanito (Надежда Тошкова)

2017-12-19T16:42:48+02:00

В най-светлите дни, като празниците, контрастите се усещат най-силно. Като този стих. Харесах, поздрав!