Предколедно
Всеки човешки живот
има своя предел.
След всяко падение следва възход –
това е моделът.
От люлка до гроб,
на вододела на дните
се гледат безпомощно „вчера“ и „днес“.
А може би някак тревожно...
Правиш изложба на своите мисли и чувства.
Иначе ставаш „изкуствен“.
Бездушно мълчим пред лицето на близката смърт.
Последната никой не връща,
подготвя пътуване.
Черната жътва спестява ни земната скръб.
Събрана в предколеден стих.
Ей така, за из път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
