Всеки човешки живот
има своя предел.
След всяко падение следва възход –
това е моделът.
От люлка до гроб,
на вододела на дните
се гледат безпомощно „вчера“ и „днес“.
А може би някак тревожно...
Правиш изложба на своите мисли и чувства.
Иначе ставаш „изкуствен“.
Бездушно мълчим пред лицето на близката смърт.
Последната никой не връща,
подготвя пътуване.
Черната жътва спестява ни земната скръб.
Събрана в предколеден стих.
Ей така, за из път.
© Константин Дренски All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
