Предколедно

19 дек. 2017 г., 02:43

Поэзия

383 0 1

Всеки човешки живот

има своя предел.

След всяко падение следва възход –

това е моделът.

От люлка до гроб,

на вододела на дните

се гледат безпомощно „вчера“ и „днес“.

А може би някак тревожно...

Правиш изложба на своите мисли и чувства.

Иначе ставаш „изкуствен“.

Бездушно мълчим пред лицето на близката смърт.

Последната никой не връща,

подготвя пътуване.

Черната жътва спестява ни земната скръб.

Събрана в предколеден стих.

Ей така, за из път.