Грозни хора.

Грозно време -

в грозни дни

и в грозен век.

Когато дяволът не дреме,

човекът повече, не е човек.

- Здравей любов!

Къде отиваш?

- Глупак си ти -

каква любов?

Парите не достигат ли -

презираш,

първичния сърдечен зов.

Като магия, всичко е в душата.

Душата, може би, е за това -

магьосници избърсват си краката

в съдбата на човека,

от калта.

И може би, човешката ни драма,

заключва се единствено в това -

човещината, никаква я няма,

факири закопават я в пръстта.

А всичко искаме сега да бъде,

по-хубаво, дори и от преди.

Когато някой, пред очите ти те лъже,

не е ли скотско туй, да се мълчи?

- Народе!

 "Стадо овци" ли си станал

или това, е от преди?

Кой дявол те излъга,

че си страдал,

когато страдаш още, ти?

Кой ти показа ново време

и обеща ти полъх нов,

и кой наложи ти по-тежко бреме,

а будните, обрече с вълчи лов?

Кой хрътките насъска, по очите?

И кой ръцете върза ти, отзад?

Как стана тъй, че кърлежите,

по тебе маршируват, на парад?

По дяволите всичките усмивки!

И майната, на пътници без път!

Не е приятел този, що напитки,

мечтателни забива в твойта плът.

Мечтата е мечта...

Ала, когато

продават ти я евтино,

на грам -

по-скъпа ти излиза

и от злато,

закупено,

дори на килограм.

Мечтите забавляват те, до време,

а после, вземат тежкия си дан.

Човечецът в пиянство ли продреме,

живота си - не става великан.

И туй, е сатанинското в живота -

търговци на мечти под път, над път...

Закупиш ли, от черната им стока,

ще стигнеш, до задънен кръстопът.

Това понятие, е мъничко незнайно.

Но, нека всеки търси своя друм!

Понеже всичко на земята, е нетрайно,

конфликти се решават - и с куршум.

"Опазил господ" -

някой ще възкликне,

но темата, не е за реферат...

Когато Господ, на молбите не откликне,

единствения изход, е назад.

Тоягата, е първата опора,

която първобитния човек открил.

Тоягата, а после и топора -

секира, казано в преносен стил.

Граматиката няма да разисквам -

рогатият, да бъде триж проклет!

С ръцете си и двете се подписвам -

измислил е по-късно, пистолет.

Естественно в живот демократичен,

това са грозни думи и терор -

въпросът е обаче риторичен,

когато демокрация градиш, от "тор".

Не е въпроса -

парник ли ще правиш...

Торта -

това е, вид "такова"

с което даже, парламент да сториш,

рискуваш да ти сложат,

"онакова".

И слагат си го, нашите "юнаци".

Това поне се вижда, тъй добре -

дал Господ бол в държавата ахмаци,

забъркани в държавното пюре.

И други, нередовни, се намират -

"ура" да викат тук или таме...

На тях, дори отзад да го навират,

ще казват все, че "всичко, е добре".

А кашата, е толкова нелепа,

че и с пюре да я сравниш -

по-хубаво е, всъщност,

до клозета да идеш...

Пък и няма, да сгрешиш.

Клозетите поне, са днес на мода...

Предлагам -

за държавния клозет,

поета,

който ще напише ода,

да бъде,

като санитар приет!