Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Грозни хора.
Грозно време -
в грозни дни
и в грозен век.
Когато дяволът не дреме,
човекът повече, не е човек.
- Здравей любов!
Къде отиваш?
- Глупак си ти -
каква любов?
Парите не достигат ли -
презираш,
първичния сърдечен зов.
Като магия, всичко е в душата.
Душата, може би, е за това -
магьосници избърсват си краката
в съдбата на човека,
от калта.
И може би, човешката ни драма,
заключва се единствено в това -
човещината, никаква я няма,
факири закопават я в пръстта.
А всичко искаме сега да бъде,
по-хубаво, дори и от преди.
Когато някой, пред очите ти те лъже,
не е ли скотско туй, да се мълчи?
- Народе!
"Стадо овци" ли си станал
или това, е от преди?
Кой дявол те излъга,
че си страдал,
когато страдаш още, ти?
Кой ти показа ново време
и обеща ти полъх нов,
и кой наложи ти по-тежко бреме,
а будните, обрече с вълчи лов?
Кой хрътките насъска, по очите?
И кой ръцете върза ти, отзад?
Как стана тъй, че кърлежите,
по тебе маршируват, на парад?
По дяволите всичките усмивки!
И майната, на пътници без път!
Не е приятел този, що напитки,
мечтателни забива в твойта плът.
Мечтата е мечта...
Ала, когато
продават ти я евтино,
на грам -
по-скъпа ти излиза
и от злато,
закупено,
дори на килограм.
Мечтите забавляват те, до време,
а после, вземат тежкия си дан.
Човечецът в пиянство ли продреме,
живота си - не става великан.
И туй, е сатанинското в живота -
търговци на мечти под път, над път...
Закупиш ли, от черната им стока,
ще стигнеш, до задънен кръстопът.
Това понятие, е мъничко незнайно.
Но, нека всеки търси своя друм!
Понеже всичко на земята, е нетрайно,
конфликти се решават - и с куршум.
"Опазил господ" -
някой ще възкликне,
но темата, не е за реферат...
Когато Господ, на молбите не откликне,
единствения изход, е назад.
Тоягата, е първата опора,
която първобитния човек открил.
Тоягата, а после и топора -
секира, казано в преносен стил.
Граматиката няма да разисквам -
рогатият, да бъде триж проклет!
С ръцете си и двете се подписвам -
измислил е по-късно, пистолет.
Естественно в живот демократичен,
това са грозни думи и терор -
въпросът е обаче риторичен,
когато демокрация градиш, от "тор".
Не е въпроса -
парник ли ще правиш...
Торта -
това е, вид "такова"
с което даже, парламент да сториш,
рискуваш да ти сложат,
"онакова".
И слагат си го, нашите "юнаци".
Това поне се вижда, тъй добре -
дал Господ бол в държавата ахмаци,
забъркани в държавното пюре.
И други, нередовни, се намират -
"ура" да викат тук или таме...
На тях, дори отзад да го навират,
ще казват все, че "всичко, е добре".
А кашата, е толкова нелепа,
че и с пюре да я сравниш -
по-хубаво е, всъщност,
до клозета да идеш...
Пък и няма, да сгрешиш.
Клозетите поне, са днес на мода...
Предлагам -
за държавния клозет,
поета,
който ще напише ода,
да бъде,
като санитар приет!
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени