25 jul 2017, 23:30

Предначертаности

  Poesía » Otra
652 2 2

Когато вселените са се разпукали
по продължението на всемира,
а галактиките са се подреждали,
за да срещнат двама ни,
когато звезди са избухвали в допир,
за да те приближат по-близо,
а Млечният път се е разливал
в чашата ми сутрешно кафе,
за да отпивам глътки от теб,
когато Луната е предизвиквала
приливи и отливи в животите ни,
а планетите са предначертали
осите, по които ще се въртим,
когато космосът в душите ни
се е кондензирал мълчаливо
в тъмносините ни копнежи,
а черни дупки са разяждали
разбирането ни за разбиране,
за да ни вакуумират в необятно
купестата липса на смисъл....

Тогава всичко се е случвало,
за да се случим аз и ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Недописана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...