Jul 25, 2017, 11:30 PM

Предначертаности

  Poetry » Other
653 2 2

Когато вселените са се разпукали
по продължението на всемира,
а галактиките са се подреждали,
за да срещнат двама ни,
когато звезди са избухвали в допир,
за да те приближат по-близо,
а Млечният път се е разливал
в чашата ми сутрешно кафе,
за да отпивам глътки от теб,
когато Луната е предизвиквала
приливи и отливи в животите ни,
а планетите са предначертали
осите, по които ще се въртим,
когато космосът в душите ни
се е кондензирал мълчаливо
в тъмносините ни копнежи,
а черни дупки са разяждали
разбирането ни за разбиране,
за да ни вакуумират в необятно
купестата липса на смисъл....

Тогава всичко се е случвало,
за да се случим аз и ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Недописана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...