17 jul 2007, 17:49

Предопределеност

1.3K 0 6

08.09.2005г.


Обичах те, а исках да те мразя.

Жадувах те, а исках да те забравя.

Търсех те, а не те намирах.

Бленувах те, но и също те презирах.


Така изминаха дни, месеци, години.

Раздирах се от противоречията в мен.

Надявах се, че отново ще „обичам".

Повярвах, че споменът е изличен.


Но всяка следваща „любов" с теб сравнена.

Бе някак слаба, бледа и обикновена,

предсказуема, от тръпка всякаква лишена.

Без емоции, от живота си бях отегчена.


Нима на сърцето му е предопределено,

Теб да обича, на съдбата ми напук?

И сякаш просто му е забранено,

да затупти по някой друг.


Нима така ми е отредено

да живея вечно в „самота"?

С душа от безразличие сломена,

безнадеждно влюбена в илюзия.

...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря и не теб Нели,много си мила!
  • Няма да живееш в самота сигурна съм. Пожелавам ти цялото щастие на света.. и поздрави за красивия стих!
  • Благодаря ви много момичета, за подкрепата!
  • Не се отчайвай!!!!
    Недей!!!!
    Поздрав за стиха!
    Бъди силна и ще успееш!
  • Имай надежда!!!
    Ти няма да бъдеш сама!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....