Предопределеност
08.09.2005г.
Обичах те, а исках да те мразя.
Жадувах те, а исках да те забравя.
Търсех те, а не те намирах.
Бленувах те, но и също те презирах.
Така изминаха дни, месеци, години.
Раздирах се от противоречията в мен.
Надявах се, че отново ще „обичам".
Повярвах, че споменът е изличен.
Но всяка следваща „любов" с теб сравнена.
Бе някак слаба, бледа и обикновена,
предсказуема, от тръпка всякаква лишена.
Без емоции, от живота си бях отегчена.
Нима на сърцето му е предопределено,
Теб да обича, на съдбата ми напук?
И сякаш просто му е забранено,
да затупти по някой друг.
Нима така ми е отредено
да живея вечно в „самота"?
С душа от безразличие сломена,
безнадеждно влюбена в илюзия.
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
