vanila_n (Виолета)
51 1272
17 июл. 2007 г., 17:49

Предопределеност 

  Поэзия » Любовная
974 0 6

08.09.2005г.


Обичах те, а исках да те мразя.

Жадувах те, а исках да те забравя.

Търсех те, а не те намирах.

Бленувах те, но и също те презирах.


Така изминаха дни, месеци, години.

Раздирах се от противоречията в мен.

Надявах се, че отново ще „обичам".

Повярвах, че споменът е изличен.


Но всяка следваща „любов" с теб сравнена.

Бе някак слаба, бледа и обикновена,

предсказуема, от тръпка всякаква лишена.

Без емоции, от живота си бях отегчена.


Нима на сърцето му е предопределено,

Теб да обича, на съдбата ми напук?

И сякаш просто му е забранено,

да затупти по някой друг.


Нима така ми е отредено

да живея вечно в „самота"?

С душа от безразличие сломена,

безнадеждно влюбена в илюзия.

...

© Виолета Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря и не теб Нели,много си мила!
  • Няма да живееш в самота сигурна съм. Пожелавам ти цялото щастие на света.. и поздрави за красивия стих!
  • Благодаря ви много момичета, за подкрепата!
  • Не се отчайвай!!!!
    Недей!!!!
    Поздрав за стиха!
    Бъди силна и ще успееш!
  • Имай надежда!!!
    Ти няма да бъдеш сама!
  • Вили, ако любовта е "обикновена", значи не е Любов!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??