12 sept 2020, 16:48

Предопределеност

  Poesía » Otra
532 1 3

 

Във тази битка нямам фаворити -

за справедливост несправедливия крещи.

Народът страда, безпределно ясно е:

той днес не може нищо да роди.

 

Той днес е гол без никаква надежда

и бос без вяра,  жаден - без любов.

И силата на злоба и омраза

го пригодяват за такъв метеж.

 

Днес ще се бие с брат си, утре ще се вайка,

а после може и да съжали.

Но лешоядите ще вземат своето

и  мародер душите ще плени.

 

Във тази битка няма победител,

отровена от алчност и лъжа.

Без Бог е всеки просто зрител

на собствената си окаяна съдба.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Младен, Теодора! На места стиха куцука, но някои неща е добре да се покажат навреме, ако и да са с пораздърпана външност.
  • Много истини, силен стих!
    Поздравления от мен!🌞
  • Браво, Бояна!
    Силно и безпощадно точно си формулирала как стоят нещата на родната политическа сцена:

    "Днес ще се бие с брат си, утре ще се вайка,
    а после може и да съжали.
    Но лешоядите ще вземат своето
    и мародер душите ще плени.

    Във тази битка няма победител,
    отровена от алчност и лъжа.
    Без Бог е всеки просто зрител
    на собствената си окаяна съдба."

    Неволно ми припомни думите казани от Уелингтън след битката при Ватерло:

    "Най-тъжното нещо след една изгубена битка е спечелената!"

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...