2 feb 2021, 7:55  

Предопределености, подредени по цвят 

  Poesía » De amor
797 5 28

Докато ти се заиграваше с гълъбите,

аз подреждах прането по цвят.

Трохите замислено падаха от ръцете ти-

очевидно не ти беше до тях.

Съвсем очевидни бяха и намеренията ти,

още преди да тръгнеш към мен.

Преди още да се събудиш

и да слезеш в градината,

с чаша кафе,

там, където подреждах дрехите.

И където те чакаха гълъбите...

Двамата следвахме предопределеното,

без дори да планираме стъпките си.

Както това, да ме потърсиш на двора,

а аз да се правя,

че не улавям погледа ти

и, внимавайки да не прогоня птиците,

да повдигам ръце нагоре.

Ти да хвърлиш рязко трохите

и нежно да кажеш

"Да се прибираме..."

Аз да пусна прането в коша,

да прекося след теб градината

и да знам къде ще ме чакаш.

Без уговорки и маниернечене.

Без да правим предварителни планове

и да обсъждаме как се намерихме.

Защото всичко е написано някъде,

независимо дали ще останеш.

Но аз не искам да мисля за после.

Днес птиците ще си тръгнат гладни.

 

 

 

 

© Ирина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разбира се. Или просто ще потърсят другаде прехрана 😀
  • Връща се мъж от работа и казва на жена си"сега ли да го направим или като се навечеряме", а тя му казва" после ще ядем", та и гълъбите ще почакат!
  • ХахахаХ, Пепи! Объркахме стихотата, но те разбрах. Аз само това чакам, де. Да каже едно "да"🤭👍😂
    Сенд, съвсем не си на грешен път 😊
  • Леле, леле! Жените се настървиха!
    Много ги харесвам такива! И след всеки удар-целувка! И усещаш, как им омекват коленцата.
  • И като каже "ДА" - бий му един зад врата и марш през входната врата!
    - Извинявай, ама аз само питах!
  • Не крия, Ники. То няма и как
    Благодаря ти!
  • Щура си Иринка, чета те с удоволствие!
    Поздрави!
  • Иво - подсещаш ме за "Голям любовник" на Ромен Гари, с такива тълкувания, препратки и възприятия, като тебе. Не знаеш от кой джоб какъв питон ще изскочи. Уникален, успял да излъже и системата и два пъти да спечели "Гонкур". Тази е 1та, която ми попадна преди години от него.
  • Именно, именно, именно🥰. Пепи, Иво, Силви! Три пъти за щастие и защото и с трима ви съм съгласна. Цункам ви 💋
  • Съдбата не е обреченосрт, защото имаме право и на избор и можем да променяме. Обреченост е без право на избор.
  • Кеф!
  • Ивооооо!🙂
    Не бъркай съдбата с обреченост. На обричане се обричат несвободните.

    Забрави я тази любов. Така е било писано. Следващата ти също е написана вече. Но си обречен да се сещаш за нея от време на време, защото без да искаш, някъде, някога, си усетил нещо, което с нищо друго не може да се сравни.

    Бря! Вдъхнови ме. Благодаря ти!🙂

    Апропо, стиховете на прима виста не са това, което казват. Но, по-добре е да си останат с първото тълкувание. После ВЕЧЕ е много сложно. Защо да мътим водата?
  • Иво, до този момент, с прането и гълъбите, всичко е написано. То е решено и до самият край. И разделите, и оставанията, и срещите.
    И, когато той каже "ела", вече е написано дали ще отида или не. Дали ще остане, или не, няма значение. И проблем не е. Важно е да се улавят моментите.
    Никога не казвам "готова съм за теб", защото никога не съм готова Затова и никога не пиша за любов. Имам я навсякъде около мен, абсорбирам я, но не мога да се насиля да пиша за нея като за даденост. Защото всичко е написано някъде и наистина няма значение дали ще остане. Аз също не оставам
  • Краси, Милена, Иво, Пепи, привет!
    Дописа ми се за любов. И не, че е нещо ново под слънцето, но на мен ми се случва за пръв път и е едва ли не чудо. А се бях зарекла, че не, няма да поддам 🙂
    Хубаво усещане е. И наистина прозира отвсякъде. И наистина нищо не трябва да очакваме. Нека да си се случва, просто. Радвам се, че ви е харесало ❤

    Пепи, каквото ти е на сърце, това пиши. Аз още му търся боксерките на Юри. Смятай!!!😂🤩
  • О, птиците ще си намерят другаде трохи. Те не остават гладни.

    Юри ме разсмя, заплес такъв! Да си пийва и да гледа кръшни извивки! Иначе мислех да напиша нещо сериозно, ама...
    Юри е образец на "Питието определя битието!"
  • Много е хубаво хем ежедневно, хем вечно. Показваш, че любовта разкрасява всичко и го прави част от себе си Между гълъбите, трохите и прането се случва една истинска любов и колкото по-обикновено започва, толкова по-необикновена става всеки следващ ден, защото не очаква нищо и е щастлива от всичко
  • В самото начало думата "заиграваше" ми създаде усещането за несериозно, безгрижно отношение...но когато всичко е предопределено.."Днес птиците ще си тръгнат гладни."- много хубаво - но очите са дали достатъчно храна.
  • Роси, да. Гълъбите са много чист и еднозначен символ. В този случай не знам какво означават
    Наде, това беше предначертаното, вече минало. Другото следва, но всички знаем, дори и безумната любов е уравнение с поне едно неизвестно😍
    Генек 🤗🌺

    Юри!
    Амчи тъй амчи!💋
  • Остана ми едно чувство: Това ли беше всичко?
  • Хубаво.
  • Понякога много неща се крият зад очевидното или може би просто очевидното е предопределеното. Това което е за теб ще те намери,няма как да променим пътя си.Казват ,че гълъбът е символ и носи някакво значение.Ако дълго време стои до дома ви, това означава, че носи мир и спокойствие за този дом.Ако бял гълъб лети около дома ви, в скоро време някой от семейството ще се задоми. 😀😀 С две думи гълъбите носят символиката на красивото,доброто. Много е хубаво!
  • Точно така - аз да съм ти в къщата, да пия малки глътки от някаква качествена напитка, а ти да се навеждаш и ровиш в Прането, докато не оставя питието и... 😀😀😀
  • Юри!
    Да се навеждам, демек няколко пъти
    И дълго да ровя, за да подбирам цвета им.
    Така ли🤔🤭💋
  • Дени, на мен наистина ми е интересен всеки прочит, защото моята идея беше само тази, че всичко е предначертано, така или иначе. Скоро в един мой предишен стих, един приятел ми посочи неща, които не бяха замислени като внушение, поне от моя страна. Но на практика бяха там, в стихото, бяха написани и неволно бях казала неща, които на мен са убягнали
    Давай смело. И не се притеснявай от мен. Нали затова сме тук, да се опознаваме. Един друг и самите себе си 💋
  • Ирка! Хубаво е! 🌹😊😘
    Когато видя, как простираш прането -
    прашки, сутиени и потници,
    ще поискам да извадиш от него,
    и моите шарени боксерки
  • Много философия има, Иринче, особено в птиците. Ако ти кажа как тълкувам стиха, ще паднеш. Но нека зарежем, какво се опитва да каже авторът. ☕️ Черпя те кафе, за удоволствието.
  • Нищо им няма, Дени. Все ще издържат 48 часа 🤭🌹
  • Горките птици..!
    Много готино, Иринче! Стига си го редила това пране.
Propuestas
: ??:??