Предопределености, подредени по цвят
Докато ти се заиграваше с гълъбите,
аз подреждах прането по цвят.
Трохите замислено падаха от ръцете ти-
очевидно не ти беше до тях.
Съвсем очевидни бяха и намеренията ти,
още преди да тръгнеш към мен.
Преди още да се събудиш
и да слезеш в градината,
с чаша кафе,
там, където подреждах дрехите.
И където те чакаха гълъбите...
Двамата следвахме предопределеното,
без дори да планираме стъпките си.
Както това, да ме потърсиш на двора,
а аз да се правя,
че не улавям погледа ти
и, внимавайки да не прогоня птиците,
да повдигам ръце нагоре.
Ти да хвърлиш рязко трохите
и нежно да кажеш
"Да се прибираме..."
Аз да пусна прането в коша,
да прекося след теб градината
и да знам къде ще ме чакаш.
Без уговорки и маниернечене.
Без да правим предварителни планове
и да обсъждаме как се намерихме.
Защото всичко е написано някъде,
независимо дали ще останеш.
Но аз не искам да мисля за после.
Днес птиците ще си тръгнат гладни.
© Ирина Колева All rights reserved.
