Предопределености, подредени по цвят
Докато ти се заиграваше с гълъбите,
аз подреждах прането по цвят.
Трохите замислено падаха от ръцете ти-
очевидно не ти беше до тях.
Съвсем очевидни бяха и намеренията ти,
още преди да тръгнеш към мен.
Преди още да се събудиш
и да слезеш в градината,
с чаша кафе,
там, където подреждах дрехите.
И където те чакаха гълъбите...
Двамата следвахме предопределеното,
без дори да планираме стъпките си.
Както това, да ме потърсиш на двора,
а аз да се правя,
че не улавям погледа ти
и, внимавайки да не прогоня птиците,
да повдигам ръце нагоре.
Ти да хвърлиш рязко трохите
и нежно да кажеш
"Да се прибираме..."
Аз да пусна прането в коша,
да прекося след теб градината
и да знам къде ще ме чакаш.
Без уговорки и маниернечене.
Без да правим предварителни планове
и да обсъждаме как се намерихме.
Защото всичко е написано някъде,
независимо дали ще останеш.
Но аз не искам да мисля за после.
Днес птиците ще си тръгнат гладни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Колева Всички права запазени
