vezna (Мир)
43 378
30 mar 2008, 19:41

Предоставен шанс 

  Poesía
980 0 4
 

Устремена по алеята търчах,

забързана, прекрачила бях здрача...

Загледах се и погледа си спрях

на силуети, тъмни като в душата на палача...

 

Познах го - ясни щрихи в скица -

момчето с музиката и писмата,

до него - настоящата му годеница,

а как тогава бе ми завъртял главата.

 

„Времето лети и остарях..." -

така ми миналото лято писа -

„във сянката ти бе, а ме обича - сторих грях..." -

Разбрах ли нещо ново, което да ме слиса?

 

Отвърнах му с гласа съдба:

„Не - ти не остаря, а помъдря.

Бъди щастлив със нея, със жена,

с която върна си за моя грях. Не е виновна тя."

 

И в здрача по-волно затърчах.

Усмихнах се! Видях лицето на жената,

незнаеща, че шанса бях й дала аз -

да го държи днес властно за ръката...

© Мир Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??