Предоставен шанс
Устремена по алеята търчах,
забързана, прекрачила бях здрача...
Загледах се и погледа си спрях
на силуети, тъмни като в душата на палача...
Познах го - ясни щрихи в скица -
момчето с музиката и писмата,
до него - настоящата му годеница,
а как тогава бе ми завъртял главата.
„Времето лети и остарях..." -
така ми миналото лято писа -
„във сянката ти бе, а ме обича - сторих грях..." -
Разбрах ли нещо ново, което да ме слиса?
Отвърнах му с гласа съдба:
„Не - ти не остаря, а помъдря.
Бъди щастлив със нея, със жена,
с която върна си за моя грях. Не е виновна тя."
И в здрача по-волно затърчах.
Усмихнах се! Видях лицето на жената,
незнаеща, че шанса бях й дала аз -
да го държи днес властно за ръката...
© Мир All rights reserved.
