13 oct 2020, 2:09  

Предоверяване

531 2 9

 

Доверих се като на месия

на безмилостно вале спатия,

още преди старта на играта

прекрои основно правилата.

 

Подарих не само топлината

на дланта си, а и светлината,

бликнала изпод ресници руси.

Самоволен повей ги покруси.

 

Разпилявах ласки непохватна,

и подминах точката повратна,

как в своеобразна надпревара

осланена беше всяка вяра.

 

Неусетно полунощ удари,

рицаря преобрази в пъдарин.

Интерес смени се с неприязън,

обичта примеси се с боязън.

 

Мълчаливо се провират дните

през резервоара на мечтите.

А мъгла отровна преповива

чувствата във дрипата си сива.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Слаба карта, но със силно самомнение, Иржи, а такива има много в играта. Някои предпочитат да сменят картите...
  • Когато се довериш на някого, най-страшно е да се разочароваш после... А твоята героиня при това е заложила на слаба карта- вале спатия....Не съм сигурна, но мисля че такава беше силата на картите...
  • Рицарите не са това, което дамите очакват. Като повечето неща напоследък. 😐
  • А къде се поставя бодилът, че ми стана интересно.
    Разбирам разочарованието на лирическата, такива са рицарите, страхуват се от обвързване.
  • С бодил Ако остане рицар и след бодила, значи е рицар

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...