Предоверяване
Доверих се като на месия
на безмилостно вале спатия,
още преди старта на играта
прекрои основно правилата.
Подарих не само топлината
на дланта си, а и светлината,
бликнала изпод ресници руси.
Самоволен повей ги покруси.
Разпилявах ласки непохватна,
и подминах точката повратна,
как в своеобразна надпревара
осланена беше всяка вяра.
Неусетно полунощ удари,
рицаря преобрази в пъдарин.
Интерес смени се с неприязън,
обичта примеси се с боязън.
Мълчаливо се провират дните
през резервоара на мечтите.
А мъгла отровна преповива
чувствата във дрипата си сива.
© Светличка All rights reserved.
