Исках да приветствам любовта,

но и тя навярно е във криза,

за празниците - вместо радостта -

тъга в душите ни напира.

На масата е постно и безвкусно,

няма свещи и бенгалски огън,

дори да си и маг изкусен -

не ще събудиш весел порив.

През ден на банкомата се нареждаш,

но отново картата е празна,

банката и НОИ не са превели

поне двайстачка, като за празник.

До вчера си работил и се надяваш:

ех, за празника ще има,

поне дечицата ни мили

да хапнат малко мандарини.

А ти си всеки ден на ринга,

макар с решение на ТЕЛК,

за още някоя годинка

бачкаш да си пенсионер.

Но от министерството не дават,

сега пък на шестдесет и пет

за пенсия не се надявай,

да не тръгнеш с поп напред.

Позор! Със памперс ли ще ходим

вече или със патерици за пари,

да можем хляба да си вадим,

то хляб ли е или трохи?

Та как да я изкажа любовта,

тя тук ли е, въобще не зная,

или прогонена от нищета

на човеците вещае края?