Dec 30, 2009, 5:05 PM

Предпразнично

  Poetry » Other
526 0 0

Исках да приветствам любовта,

но и тя навярно е във криза,

за празниците - вместо радостта -

тъга в душите ни напира.

На масата е постно и безвкусно,

няма свещи и бенгалски огън,

дори да си и маг изкусен -

не ще събудиш весел порив.

През ден на банкомата се нареждаш,

но отново картата е празна,

банката и НОИ не са превели

поне двайстачка, като за празник.

До вчера си работил и се надяваш:

ех, за празника ще има,

поне дечицата ни мили

да хапнат малко мандарини.

А ти си всеки ден на ринга,

макар с решение на ТЕЛК,

за още някоя годинка

бачкаш да си пенсионер.

Но от министерството не дават,

сега пък на шестдесет и пет

за пенсия не се надявай,

да не тръгнеш с поп напред.

Позор! Със памперс ли ще ходим

вече или със патерици за пари,

да можем хляба да си вадим,

то хляб ли е или трохи?

Та как да я изкажа любовта,

тя тук ли е, въобще не зная,

или прогонена от нищета

на човеците вещае края?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...