17 dic 2007, 15:49

Предпразнично

  Poesía
912 0 28
 

                   Градът живее в трескаво очакване

                   за сбъдване на празнични надежди.

                   Гирлянди са увиснали навсякъде,

                   като блестящи  посребрени вежди.

                   От светлини са озарени нощите,

                   отблясъци на скритите желания.

                   Доброто търси своето надмощие

                   чрез лустрото на яркото сияние.

                   Прескачат в ритъм празничен сърцата.

                   Искрят, блестят и смеят се очите ни.

                   По сладките усмивки на децата

                   се стичат захаросано мечтите им.

                   От дръзките прозорци на витрините

                   примамват  ни красиви обещания.

                   Загърбваме неволите отминати.

                   Разцъфват разноцветни осезания.

                   И шум, и суетня, и напрежение.

                   Купува всеки като за последно.

                   Торби с подаръци и настроение,

                   навсякъде, където да погледнеш.

                   Канелено ухаят всички къщи.

                   И сме щастливи може би, защото

                   не празникът - очакването всъщност

                   е цялата магия на живота.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...