Dec 17, 2007, 3:49 PM

Предпразнично

  Poetry
902 0 28
 

                   Градът живее в трескаво очакване

                   за сбъдване на празнични надежди.

                   Гирлянди са увиснали навсякъде,

                   като блестящи  посребрени вежди.

                   От светлини са озарени нощите,

                   отблясъци на скритите желания.

                   Доброто търси своето надмощие

                   чрез лустрото на яркото сияние.

                   Прескачат в ритъм празничен сърцата.

                   Искрят, блестят и смеят се очите ни.

                   По сладките усмивки на децата

                   се стичат захаросано мечтите им.

                   От дръзките прозорци на витрините

                   примамват  ни красиви обещания.

                   Загърбваме неволите отминати.

                   Разцъфват разноцветни осезания.

                   И шум, и суетня, и напрежение.

                   Купува всеки като за последно.

                   Торби с подаръци и настроение,

                   навсякъде, където да погледнеш.

                   Канелено ухаят всички къщи.

                   И сме щастливи може би, защото

                   не празникът - очакването всъщност

                   е цялата магия на живота.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....