Dec 17, 2007, 3:49 PM

Предпразнично

  Poetry
903 0 28
 

                   Градът живее в трескаво очакване

                   за сбъдване на празнични надежди.

                   Гирлянди са увиснали навсякъде,

                   като блестящи  посребрени вежди.

                   От светлини са озарени нощите,

                   отблясъци на скритите желания.

                   Доброто търси своето надмощие

                   чрез лустрото на яркото сияние.

                   Прескачат в ритъм празничен сърцата.

                   Искрят, блестят и смеят се очите ни.

                   По сладките усмивки на децата

                   се стичат захаросано мечтите им.

                   От дръзките прозорци на витрините

                   примамват  ни красиви обещания.

                   Загърбваме неволите отминати.

                   Разцъфват разноцветни осезания.

                   И шум, и суетня, и напрежение.

                   Купува всеки като за последно.

                   Торби с подаръци и настроение,

                   навсякъде, където да погледнеш.

                   Канелено ухаят всички къщи.

                   И сме щастливи може би, защото

                   не празникът - очакването всъщност

                   е цялата магия на живота.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...