17.12.2007 г., 15:49

Предпразнично

905 0 28
 

                   Градът живее в трескаво очакване

                   за сбъдване на празнични надежди.

                   Гирлянди са увиснали навсякъде,

                   като блестящи  посребрени вежди.

                   От светлини са озарени нощите,

                   отблясъци на скритите желания.

                   Доброто търси своето надмощие

                   чрез лустрото на яркото сияние.

                   Прескачат в ритъм празничен сърцата.

                   Искрят, блестят и смеят се очите ни.

                   По сладките усмивки на децата

                   се стичат захаросано мечтите им.

                   От дръзките прозорци на витрините

                   примамват  ни красиви обещания.

                   Загърбваме неволите отминати.

                   Разцъфват разноцветни осезания.

                   И шум, и суетня, и напрежение.

                   Купува всеки като за последно.

                   Торби с подаръци и настроение,

                   навсякъде, където да погледнеш.

                   Канелено ухаят всички къщи.

                   И сме щастливи може би, защото

                   не празникът - очакването всъщност

                   е цялата магия на живота.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...