17.12.2007 г., 15:49

Предпразнично

904 0 28
 

                   Градът живее в трескаво очакване

                   за сбъдване на празнични надежди.

                   Гирлянди са увиснали навсякъде,

                   като блестящи  посребрени вежди.

                   От светлини са озарени нощите,

                   отблясъци на скритите желания.

                   Доброто търси своето надмощие

                   чрез лустрото на яркото сияние.

                   Прескачат в ритъм празничен сърцата.

                   Искрят, блестят и смеят се очите ни.

                   По сладките усмивки на децата

                   се стичат захаросано мечтите им.

                   От дръзките прозорци на витрините

                   примамват  ни красиви обещания.

                   Загърбваме неволите отминати.

                   Разцъфват разноцветни осезания.

                   И шум, и суетня, и напрежение.

                   Купува всеки като за последно.

                   Торби с подаръци и настроение,

                   навсякъде, където да погледнеш.

                   Канелено ухаят всички къщи.

                   И сме щастливи може би, защото

                   не празникът - очакването всъщност

                   е цялата магия на живота.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...