23 mar 2012, 23:10

Предпролетно

  Poesía » Otra
825 0 19

 

          Предпролетно

 

 

С улицата за пролетта си говорим...

всеки очаква различни неща,

кое е по-важно не мога да споря,

аз съм само човек... а пък улица тя.

 

Тя иска да бъде зелената фея,

да дипли от листи пищни поли,

хълмът да гледа влюбено в нея,

да я ревнува до изгрев от бързи коли,

 

да я галят среднощните стъпки

на преживели тежката зима мечти,

да заспива в сладостни тръпки

под дъжда, който във слънце вали.

 

Аз определено съм по-прозаичен,

повтарям отдавна  познати неща,

искам само с моето старо момиче

да отворим врата пред пролетта.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...