Mar 23, 2012, 11:10 PM

Предпролетно

  Poetry » Other
821 0 19

 

          Предпролетно

 

 

С улицата за пролетта си говорим...

всеки очаква различни неща,

кое е по-важно не мога да споря,

аз съм само човек... а пък улица тя.

 

Тя иска да бъде зелената фея,

да дипли от листи пищни поли,

хълмът да гледа влюбено в нея,

да я ревнува до изгрев от бързи коли,

 

да я галят среднощните стъпки

на преживели тежката зима мечти,

да заспива в сладостни тръпки

под дъжда, който във слънце вали.

 

Аз определено съм по-прозаичен,

повтарям отдавна  познати неща,

искам само с моето старо момиче

да отворим врата пред пролетта.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...