23.03.2012 г., 23:10

Предпролетно

827 0 19

 

          Предпролетно

 

 

С улицата за пролетта си говорим...

всеки очаква различни неща,

кое е по-важно не мога да споря,

аз съм само човек... а пък улица тя.

 

Тя иска да бъде зелената фея,

да дипли от листи пищни поли,

хълмът да гледа влюбено в нея,

да я ревнува до изгрев от бързи коли,

 

да я галят среднощните стъпки

на преживели тежката зима мечти,

да заспива в сладостни тръпки

под дъжда, който във слънце вали.

 

Аз определено съм по-прозаичен,

повтарям отдавна  познати неща,

искам само с моето старо момиче

да отворим врата пред пролетта.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Запрян Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...