Предпролетно
С улицата за пролетта си говорим...
всеки очаква различни неща,
кое е по-важно не мога да споря,
аз съм само човек... а пък улица тя.
Тя иска да бъде зелената фея,
да дипли от листи пищни поли,
хълмът да гледа влюбено в нея,
да я ревнува до изгрев от бързи коли,
да я галят среднощните стъпки
на преживели тежката зима мечти,
да заспива в сладостни тръпки
под дъжда, който във слънце вали.
Аз определено съм по-прозаичен,
повтарям отдавна познати неща,
искам само с моето старо момиче
да отворим врата пред пролетта.
© Запрян Колев Всички права запазени
Истински поетичен диалог.Хубаво, с усет!Wali/Виолета Томова/