11 feb 2011, 22:52

Предпролетно 

  Poesía » Del paisaje
745 0 13

Небето олекна, намигна игриво,
усмихна се  ведро със слънчев загар.
Докосна земята, обгърна грижливо
със шарено палав, пробляскващ воал.

На клоните тъжни  с целувка се врече,
любов им изпрати чрез птичата глъч.
Перце романтично сърцата облече
с искри, за да палят  очите без злъч. 

И те заблестяха, щастливо, по детски,
широко отворени пак за света.
В тях южният вятър  завихри,  контешки,
предпролетно куп от добри чудеса.

Потръпна земята за раждане ново,
кокетно, по женски, разкърши снага.
Захласната вятърно  пееше соло...
любовната ария за пролетта.



© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??