Предпролетно
Небето олекна, намигна игриво,
усмихна се ведро със слънчев загар.
Докосна земята, обгърна грижливо
със шарено палав, пробляскващ воал.
На клоните тъжни с целувка се врече,
любов им изпрати чрез птичата глъч.
Перце романтично сърцата облече
с искри, за да палят очите без злъч.
И те заблестяха, щастливо, по детски,
широко отворени пак за света.
В тях южният вятър завихри, контешки,
предпролетно куп от добри чудеса.
Потръпна земята за раждане ново,
кокетно, по женски, разкърши снага.
Захласната вятърно пееше соло...
любовната ария за пролетта.
© Таня Мезева All rights reserved.
