11.02.2011 г., 22:52 ч.

Предпролетно 

  Поезия » Пейзажна
673 0 13

Небето олекна, намигна игриво,
усмихна се  ведро със слънчев загар.
Докосна земята, обгърна грижливо
със шарено палав, пробляскващ воал.

На клоните тъжни  с целувка се врече,
любов им изпрати чрез птичата глъч.
Перце романтично сърцата облече
с искри, за да палят  очите без злъч. 

И те заблестяха, щастливо, по детски,
широко отворени пак за света.
В тях южният вятър  завихри,  контешки,
предпролетно куп от добри чудеса.

Потръпна земята за раждане ново,
кокетно, по женски, разкърши снага.
Захласната вятърно  пееше соло...
любовната ария за пролетта.



© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??