Предпролетно настроение

22 dic 2011, 11:50

Poesía » Del paisaje

378 0 1

Под слънцето са облаците черни...

Навъсена е цялата земя.

За Витоша са подстъпите стръмни.

Сега и аз нагоре се стремя...

Какво съм ù направил на Съдбата...

Че съм така лишен от Радостта...

И стъпките ми глъхнат във гората,

и сякаш съм изгубен във света.

А вятърът ме шиба през мъглата...

Отвръщам му със поглед вледенен.

Небето ме притиска към земята...

Готов е дъжд да рукне и от мен.

Мечтая си за недошлата Пролет,

за слънце и за сини небеса.

И тайничко, на Господа, се моля,

най-скоро да ни прати Пролетта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Nejnostt (Даниела Тодорова)

2012-01-02T23:17:17+02:00

Чудесна гротескна картина - образ и чувство, преплетени в едно! Дай Боже, поете, да дочакаме усмихнатата ласкава Пролет! И, ако позволиш, един съвет от "дъщеря" ти - слагай смело удивителни: "Готов е дъжд да рукне и от мен." !