22 дек. 2011 г., 11:50

Предпролетно настроение

538 0 1

                                           Предпролетно настроение

 

Под слънцето са облаците  черни...

Навъсена е  цялата земя.

За Витоша са подстъпите стръмни.

Сега  и аз нагоре се стремя...

 

Какво съм ù направил на Съдбата...

Че съм  така лишен от Радостта...

И стъпките ми глъхнат във  гората,

и сякаш съм изгубен във света.

 

А вятърът ме шиба  през мъглата...

Отвръщам му със поглед вледенен.

Небето ме притиска към земята...

Готов е дъжд да рукне и от мен.

 

Мечтая си за недошлата Пролет,

за слънце и за сини небеса.

И тайничко, на Господа, се моля,

най-скоро да ни прати Пролетта.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесна гротескна картина - образ и чувство, преплетени в едно! Дай Боже, поете, да дочакаме усмихнатата ласкава Пролет! И, ако позволиш, един съвет от "дъщеря" ти - слагай смело удивителни: "Готов е дъжд да рукне и от мен." !

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...