Предпролетно настроение
Предпролетно настроение
Под слънцето са облаците черни...
Навъсена е цялата земя.
За Витоша са подстъпите стръмни.
Сега и аз нагоре се стремя...
Какво съм ù направил на Съдбата...
Че съм така лишен от Радостта...
И стъпките ми глъхнат във гората,
и сякаш съм изгубен във света.
А вятърът ме шиба през мъглата...
Отвръщам му със поглед вледенен.
Небето ме притиска към земята...
Готов е дъжд да рукне и от мен.
Мечтая си за недошлата Пролет,
за слънце и за сини небеса.
И тайничко, на Господа, се моля,
най-скоро да ни прати Пролетта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
