Dec 22, 2011, 11:50 AM

Предпролетно настроение

534 0 1

                                           Предпролетно настроение

 

Под слънцето са облаците  черни...

Навъсена е  цялата земя.

За Витоша са подстъпите стръмни.

Сега  и аз нагоре се стремя...

 

Какво съм ù направил на Съдбата...

Че съм  така лишен от Радостта...

И стъпките ми глъхнат във  гората,

и сякаш съм изгубен във света.

 

А вятърът ме шиба  през мъглата...

Отвръщам му със поглед вледенен.

Небето ме притиска към земята...

Готов е дъжд да рукне и от мен.

 

Мечтая си за недошлата Пролет,

за слънце и за сини небеса.

И тайничко, на Господа, се моля,

най-скоро да ни прати Пролетта.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесна гротескна картина - образ и чувство, преплетени в едно! Дай Боже, поете, да дочакаме усмихнатата ласкава Пролет! И, ако позволиш, един съвет от "дъщеря" ти - слагай смело удивителни: "Готов е дъжд да рукне и от мен." !

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...