Небето олекна, намигна игриво,
усмихна се ведро със слънчев загар.
Докосна земята, обгърна грижливо
със шарено палав, пробляскващ воал.
На клоните тъжни с целувка се врече,
любов им изпрати чрез птичата глъч.
Перце романтично сърцата облече
с искри, за да палят очите без злъч.
И те заблестяха, щастливо, по детски,
широко отворени пак за света.
В тях южният вятър завихри контешки,
предпролетно куп от добри чудеса. ...